Възможните изходи на кризата в КТБ

Има една максима в банковата система и тя гласи, че е нужен само вестник да постави, която и да е банка на колене. В последните седмици бяхме свидетели на тази максима, но подплатена и от целенасочената институционална атака към 4-та по големина банка в страна. Логичният край на тези атаки дойде в края на работната седмица – КТБ капитулира при напора на масираното теглене на депозити. Ясно подчертавам, че не съществува в света банка, която да може да издържи на масирано теглене на депозити, това се дължи на фундамента на, който стъпва всяка банка – банкиране с частичен резерв и несъотвестващите падежи на издадените кредитите от банката и задълженията на банката към своите вложители. Масираното теглене на вложенията на хората винаги е функция на загуба на доверие в банката – доверие в способността на банката, че може да изплати задълженията към вложителите си. Доверието е това тази магическа компонента, която крепи цялата икономика, но най-вече банкова система. КТБ виждайки бързо пресъхващите си парични наличности и участта от неплатежоспособност търси помощ до единствената институция, която може да помогне – БНБ. БНБ е „банка майка на всички търговски банки“ – основаната и цел е да спаси своите „деца“. В отговор БНБ стартира специална процедура, при която се иззема контрола на акционерите в КТБ с цел защита средствата на вложителите.

 

За жалост в последните месеци кредита на доверие към институциите в страна ни е на историческо ниско ниво – последната институция, която все още има високо доверие е БНБ.

 

Банки от ранга на КТБ са известни и като структурни банки – прекалено важни за икономиката и ако фалират това би довело до сериозни сътресения в цялата икономика.

 

В случай на банкови сътресения Централната Банка на всяка държава има най-голямата власт и ресурс да разреши проблема. За жалост или за щастие нашата БНБ е ограничена в своя инструментариум в следствие на валутният борд, но какво може да направи?

 

Директно финансиране от БНБ

В случай на ликвидна криза в някоя банка, централната банка може директно да налее ликвидност в затруднената банка. Този процес става, когато Централната Банка създаде нови пари или разговорно му казано „пусне печатницата“. БНБ няма закованото право да прави това, защото сме във валутен борд. Точно и по тази линия има спекулации, че политиците могат да премахнат борда с цел да се даде право на БНБ директно да налее ликвидност.

 

Цесия на активите

Поставяйки КТБ под специална процедура, БНБ изземва цялата власт в банката, слагайки свой квестори (новите управители) – така ще може да се направи обективен анализи, одит и оценка на активи и пасиви на КТБ. С това изземване на власт и оценка на активите, се цели да се продадат колкото се може повече активи, за най-кратко време създавайки паричен буфер, който да отговори на търсенето на вложителите. Цесията е именно продаване на активите (кредитите на банката) на други трети лица (други търговски банки) с определен отбив от балансовата стойност. Чрез цесия КТБ бързо ще събере средства, но на цената на загуба от стойност. БНБ именно цели бързо трупане на достатъчно средства за да успокои вложителите и да върне доверието към КТБ. В случаят с КТБ е малко по-различен – активи, които притежава са дългосрочни и слабо ликвидни – раздадени кредити на взаимно свързани компании, финансиране на покупката на редица компании.

 

Има други изходи извън БНБ:

 

Рекапатилизация

Това се случва, когато се увеличи капитала на банката от сегашните или нови акционери – целта е новите средства да се използват за запушване на дупката. Проблема е че на този етап, няма акционер, който да е готов да „подпре“ банката като налее няколко милиарда лева. Проблема не е в средства, а отново в доверието – трудно се намират нови инвеститори или акционери да налеят пари в институция с нисък кредит на доверие. Може да се издаде и облигационен заем, но отново е налице доверието. Има и друг вариант, който представлява солидарността на банковата система – търговските банки да участват в увеличението в капитал и да станат собственици в КТБ. Това ще даде силен сигнал, че цялата банкова система е силна и ще се капитализира КТБ и най-вече ще остане в частни ръце.

 

Отговор на този проблем може да даде държавата – като тя се яви този акционер. Но това ще е директна национализация и вмешателство в пазарните принципи. Използването на парите на данъкоплатеца за спасяване на банки, доведе до огромна вълна на обществено неодобрение в разгара на финансовата криза от 2009 година. Държавата може да процедира с нови издаване на нови кредити и вливане на ликвидност, но цената на тези кредити ще е висока – няма да е само заради ниското доверие на инвеститорите. Държавата може да използва акумулира и средства от своите дружества или да ползва и българска банка за развитие за директна рекапитализация. За да не се приеме като национализиране, може да изкупи привилегировани акции от банката – така няма да има директно участи в банка, но пък ще трябва да се оправдават пред народа за това си действие.

 

Пазарен принцип

 

Това е и най-болезнената алтернатива – всяка неефективна структура при наличието на пазарна икономика би ликвидирана. КТБ е в състояние на ликвиден проблем, ако този проблем не се разреши, ще се превърне и в неплатежоспособен проблем  – технически фалит. Тогава се разпродават всички активи на пожар и фонда за гарантиране на депозити започва изплащането на средства на вложителите до 196 000 лв. Гаранционният фонд е на стойност малко повече от 2.1 милиарда лева. Проблема е че, както писах по-горе всяка структурна банка може да доведе до сериозни последици цялата икономика (а КТБ е 4-та по големина банка с активи на стойност 7,3 милиарда лева) , но при провал на една банка води и до автоматично губене на доверие и в банковата система. А това би имал апокалиптичен ефект върху цялата ни икономика.

В следващите дни и седмици ще видим какви ще са решенията на БНБ, държавата както и на големите акционери в банката. В момента държавата и БНБ имат огромен ресурс на разположение за взимане на най-доброто решение. Надявам се да се вземе най-доброто решение, защото с този нисък кредит на доверие на институционално ниво – няколко лошо взети решения могат да имат пагубен ефект.

 

Източници:

Вестник “Капитал”

Фондът за гарантиране на влоговете в банките

БНБ

 

Етикети:, ,

Коментари

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *


*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>