Какви фактори са нужни, за да се случи пазарен балон?

Всеки икономически, пазарен, ценови или финансов балон представлява експанзивно покачване на цената на даден актив и разминаване на пазарната цената спрямо вътрешната стойност на актива. Всеки балон има своите уникални фактори и променливи, но в основата си всеки балон е комбинация от психологични и кредитни фактори. Тези фактори довеждат до нереалното търсене и раздуват балона.

 

В началото всеки балон започва с много здрава пазарна логика. Инвеститорите биват привлечени от фундаментите в даденият актив, индустрия или сектор. Инвеститорите правилно оценяват фундаментите, техните оценки се базират на вътрешната стойност на актива, на перспективите за растеж и бъдещите печалби. Повишеното търсене на актива от страна на инвеститорите, в следствие на дисконтирането на бъдещите ползи, неминуемо довежда и до повишение в цената. Това представлява реалното търсене, което се базира на пазарната логика.

 

Нереално търсене се случва в момент, в който има разминаване между цената и фундаментите на актива. След време се променя поведението на останалите инвеститори, те започват да инвестират защото се страхуват да не изпуснат големите печалби. Такова промяна настъпва в следствие на преувеличаване на бъдещият растеж на сектора, бъдещи печалби или други събития и фактори, който биха довели до голям ценови ръст. Това води до големи обеми, увеличаващ се брой на купувачите спрямо продавачите. В следствие на това цената започва много бързо и експанзивно да се покачва. Такова покачване вече не се базира на фундаментите и вътрешната стойност, не се базира на доходността или бъдещите печалби, а се базира на спекула.

 

Купуването с ясното намерение да се държи даден актива дългосрочно води до повишение на цената. Когато започне да се купува с намерението за бърза продажба и реализиране на бърза печалба от повишението на актива, то вече имаме нереално търсене. В основата на нереалното търсене е спекулата. Нереалното търсене или спекулата се подхранва само по един начин кредитиране. Няма как да се запази нормата на нереалното търсене без нови и нови пари(финанси), а те са следствие на едно -кредитирането. Когато хората ипотекират жилището си за да вземат кредит,  с който да закупят акции и да реализират бърза печалба то вече сме във фазата на спекулативен балон.

 

Важни са също и психологическите фактори. В условията на балон цари оптимизъм и еуфория от всички инвеститори. Медиите отразят всяка една малка и незначителна новина в сектора. Всеки живо да се интересува и да коментира пазара, брокери и анализатори щяха издигат инвестицията на пиедестал. Инвестицията от всички се счита за без рискова и мнението което битува е че само луд човек не би инвестирал. Навсякъде цари оптимизъм и всички са си сложили розовите очила в очакване на манната небесна.

 

Когато са на лице прекалено хубави бъдещи очаквания, които не кореспондират на реалността – имаме нереално търсене. Когато масата не се интересува от това, което купува, а се интересува от това, че ще реализира бърза печалба – имаме налице спекула. Когато тази спекула се подхранва с кредитиране, когато хората започнат да взимат кредити с ясната цел да купят спекулативно даден актив, то тогава всички фактори са налице и можем да кажем, че има наличие на балон. Тези фактори водят до силно и изкуствено повишение на цени, далече над реалните стойности. В такава ситуация вече балона е изключително нестабилен и най-малкото събитие може да го спука. След като балона се спука и изкуствено завишените цени се сринат, огромна част от спекулантите, които са взели средства на кредит банкрутират. Техният банкрут води до още по-дълбок спад на цената и от там масова паника. Балонът не е завършен докато пазара не изчисти кредита от системата и цените не спаднат до нормални нива и стойности, които отговарят на пазарните фундаменти.

 

България изживя две спуквания на балони – балонът на фондовата борса и на недвижимите имоти.

 

В годините до 2008 на фондовият ни пазар цареше огромен спекулативен балон, задвижван от сериозна кредитна експанзия. Хората теглиха кредити и вкарваха парите си в акции или във взаимни фондове, това доведе до изключително бързо нарастване на цените на акции, като те реализираха връх през 2008 година. След като се спука балона, цените на акциите спаднаха с близо над 90%. Този спад доведе със себе си и нормализиране на цените на дадени акции, както направи други акции подценени.

 

По същото време, в което се надуваше балона на акции, се надуваше и на недвижимите имоти. След спукване на балона, цените на недвижимите имоти паднаха със средно с коло 40%, но това не означава, че недвижимите имоти са се нормализирани. С доходност от жилище много под реалната и цените на жилищата равни на над 6 годишни заплати, балонът още не издишал напълно. Цените трябват да спаднат повече от два пъти, за да отговарят на реалната стойности на недвижимите имоти.

 

Когато медиите започнат да говорят колко е добра дадена инвестиция и хората масово започват да купуват на кредити с цел бърза печалба, то тогава вече ще знаете, че балонът е на лице и е настъпил момента за продажби.

 

Бих добавил и друг пример със златото. Корекцията на златото от от 2011 година насам не доведе до масови ликвидации на позиции, а точно обратното. В момента нормата на покупки на физическо злато е много по-голяма от колкото е била през последните години. Също така трябва да добавя, че по различни оценки дялът на инвестициите в златото, спрямо всичките финансови активи е едва 1%. За сравнение през периода от 1979-1980 година този дял надхвърляше 10%. Всичко това, красноречиво говори, че златото е много далече от балонизиране.

Етикети:, , , , , , ,

Коментари

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *


*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>